реклама 468

Monday, November 30, 2009

Хижа "Селимица" за фирма АЙДО-С ООД

Хижа "Селимица" ще бъде управлявана от пернишката фирма АЙДО-С ООД. Това решиха общинските съветници на Перник. Фирмата, която спечели конкурса е предложила най-ниската сума за концесия в размер на 2033 евро. В същото време фирмата е дала заявка, че ще направи инвестиции в обекта в размер на 48 495лв., а в инфраструктурата ще инвестира 25 280лв. Фирмата-концесионер е заявила, че ще разкрие 13 работни места. Най-високата сума дадена за концесия на хижа "Селимица" е в размер на 2277евро и е предложена от "Лора-4" ЕООД. Другата фирма, желаеща да получи хижата „ЕЛ ГРУП С"ООД е предложила сума от 2100 евро и инвестиции за 29 000 евро. Работните места, които другите концесионери са предложили да бъдат разкрити са съответно 4-ма души и 7 души персонал.
Източник: zapernik.com

Tuesday, September 29, 2009

WiFi зона в месността Танчовица, над хижа Селимица

WiFi зона в месността Танчовица, над хижа Селимица | Кладница - Раят на Витоша
Невероятно, но факт. Тази Неделя по време на следобедна разходка над Селимица - в посока Танчовица се натъкнахме на странна случайност. Жадни да публикуваме снимките си от излета, решихме да си пуснем "върха на техниката' ,с която обновяваме сайтовете. Искахме да пуснем публикации в сайтовете на селата Студена, Кладница и месността Селимица. Не вярвахме на очите си когато се отвори http://www.kladnica.com/ и спокойно можехме да скролираме надолу нагоре, а индикатора на безжичната връзка показваше много слаб сигнал.

За съжаление, не успяхме да си качим материалите ... връзката се оказа много слаба и изчезна. Бяхме удивени, skype също беше зеленичко, както и ICQ-то.

Попитахме администратора на сайтовете и техническия съпорт, как това е било възможно. Как е възможно това?!

ТОВА Е ШЕГА!!!! Това е фото-шега с реалани снимки, а горното е измилица на автора!
Ето и снимките:



Monday, September 14, 2009

хижа Селимица

Български туристически съюз - Обекти
хижа Селимица
Адрес/Местонахождение: в югозападните склонове на Витоша под вр. Селимица
Контактна информация: Тел. 0897/244 666
Надморска височина (м.): 1305
Достъпност: Асфалтов път
Изходен пункт за обекта: 1. От с. Кладница (Пернишко)- 0.40 часа пеша по павирано шосе и алея. С автомобилен транспорт - 3 км по павиран и асфалтиран път до паркинга под хижата. Село Кладница се намира на 16 км от град Перник и е свързано с редовна автобусна линия №21. Селото е на 22 км от София. Има редовна автобусна линия №60, както и маршрутна линия. 2. От кв. Владая (София) - 3.15 часа по алея през хижа Острица. До Владая има редовна автобусна линия №58 от кв. Княжево (София). 3. Златни мостове - 2 часа по алея край хижа Острица. До Златни мостове има редовни автобусни линии №61 с №261 от автогара Запад (Овча купел) - София
Битово водоснабдяване: Умивална обща
Санитарни възли - бани: Общи в сградата
Електроснабдяване: Въздушно от градската мрежа
Отопление: Електрически печки
Капацитет на стаите: С две легла - 2 бр.
С три легла - 3 бр.
С четири легла - 1 бр.
С пет легла - 1 бр.
Капацитет (общо): 22 легла
Обектът разполага с: туристическа кухня и столова, телевизор, ресторантче, паркинг.
Маршрути: 1.манастир "Св. Никола - 0.15 часа,
2.х. "Острица" - 1 час,
3.х. "Еделвайс" - 1.25 часа,
4.връх Селимица - 1 час,
5.връх Черни връх - 3.30 часа
Стопанисващо ТД: БТС - София бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти " община Перник гр. Перник 2300 пл. Св. Иван Рилски № 1А
Описание: Хижата е разположена в югозападните склонове на Витоша под връх Селимица (2041 м н. в.), в местността Ленищата, на 1305 м н. в.. Тя е двуетажна масивна сграда с капацитет 22 места в стаи с по 2,3,4 и 5 легла, с вътрешни санитарни възли и бани.


Sunday, June 21, 2009

Още случки на хижа Селимица ...

Това ми разказа приятел, станал свидетел днес да случка на хижа Селимица:

[11:09:00 PM] kladnica potrebitel: dnes
[11:09:04 PM] kladnica potrebitel: minahme ottam
[11:09:09 PM] kladnica potrebitel: i edin 4ovek se
[11:09:12 PM] kladnica potrebitel: podprq na
[11:09:18 PM] kladnica potrebitel: primitivno napravenata
[11:09:22 PM] kladnica potrebitel: ot darveta
[11:09:23 PM] kladnica potrebitel: ograda
[11:09:27 PM] kladnica potrebitel: i padna
[11:09:32 PM] kladnica potrebitel: dosta ot visoko
[11:09:34 PM] kladnica potrebitel: pri koeto
[11:09:39 PM] kladnica potrebitel: hijarqt
[11:09:41 PM] kladnica potrebitel: izleze
[11:09:46 PM] kladnica potrebitel: izgleda go
[11:09:50 PM] kladnica potrebitel: edno
[11:09:51 PM] kladnica potrebitel: takova
[11:09:53 PM] kladnica potrebitel: zlobno
[11:09:55 PM] kladnica potrebitel: i si
[11:09:56 PM] kladnica potrebitel: vleze
[11:09:58 PM] kladnica potrebitel: vatre
[11:10:05 PM] kladnica potrebitel: bez dori da go popita kak e
[11:10:18 PM] kladnica potrebitel: a naistina ogradkata e ot izgnili darveta
[11:10:25 PM] kladnica potrebitel: otdolu ima kamani
[11:10:35 PM] kladnica potrebitel: ako naceli nqkoi po tozi na4in nqkoi
[11:10:36 PM] kladnica potrebitel: kamak
[11:10:40 PM] kladnica potrebitel: ne mi se misli
[11:10:41 PM] kladnica potrebitel: 4oveka
[11:10:43 PM] kladnica potrebitel: stana
[11:10:47 PM] kladnica potrebitel: iztupa si se
[11:10:51 PM] kladnica potrebitel: i komentira6e
[11:10:52 PM] kladnica potrebitel: kakvo
[11:10:53 PM] kladnica potrebitel: lo6o
[11:10:57 PM] kladnica potrebitel: otno6enie
[11:11:26 PM] Boyan Yordanov: а оградката къде е ... пред хижата отстрани
[11:11:27 PM] Boyan Yordanov: ?
[11:11:36 PM] kladnica potrebitel: ima edna masa
[11:11:39 PM] kladnica potrebitel: koqto se namira
[11:11:41 PM] kladnica potrebitel: to4no
[11:11:42 PM] kladnica potrebitel: pred
[11:11:45 PM] kladnica potrebitel: stalbite
[11:11:47 PM] kladnica potrebitel: za hijata
[11:11:50 PM] kladnica potrebitel: ot lqvo
[11:11:52 PM] kladnica potrebitel: ima 4adar
[11:11:56 PM] kladnica potrebitel: i
[11:12:00 PM] kladnica potrebitel: napravena
[11:12:02 PM] kladnica potrebitel: ograda
[11:12:05 PM] kladnica potrebitel: ot brezi
[11:12:06 PM] kladnica potrebitel: mislq
[11:12:08 PM] kladnica potrebitel: 4e bqha
[11:12:19 PM] kladnica potrebitel: ama tolkova neskoposano
[11:12:32 PM] kladnica potrebitel: a sa6to da ne govorq 4e star4aha sumati pironi
[11:12:38 PM] kladnica potrebitel: rajdqsali
[11:12:40 PM] kladnica potrebitel: pri tova
[11:12:47 PM] kladnica potrebitel: tam si igraqt deca...
[11:12:50 PM] kladnica potrebitel: ujas

Смених името с kladnica potrebitel, за да запазя анонимността, но въпреки всичко тази хижа с всеки изминал ден става все по-неприветливо място за туристите!
Thursday, June 18, 2009

Selimitsa

Search Results - Freebase
Selimitsa

Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by tracks to Kumata Chalet and Zlatnite Mostove Tourist Centre to the north, Selimitsa Chalet, Kladnitsa Monastery and Kladnitsa Village to the west, Matnitsa River valley and Chuypetlovo Village to the south, and the mountain's summit Cherni Vrah to the...


Monday, May 25, 2009

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник | Новини за Перник
Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник
Вчера | Руми Борисова | Коментари (0) | 49 прочитания | 5

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник


Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник. В навечерието на 24 май фирма "Ай Ти Мания" ЕООД направи хубав подарък на перничани. От 22 май
районът около Двореца на културата, част от Ларгото и парка вече са безплатна Интернет зона. От фирмата обясниха, че ги амбицирало последното място на Перник в класацията "Най-добрият град за живеене" на Дарик Радио и вестник „24 часа". В допитването по показателя "Безплатен достъп до Интернет на обществени места".
Перник имаше 0 точки. Инициативата няма никаква връзка с предстощите избори и е посветена на Деня на българската просвета, култура и писменост с предоставянето на повече възможности на всички посетители на зоната, уточниха от "Ай Ти Мания". Фирмата е основен доставчик на интернет за района на пернишкия квартал Църква, селата Студена и Кралев дол и техните околности и има намерение да открие още Wi-Fi свободни зони.
Friday, May 8, 2009

с. Kладница - Селимица



Намврено във ВИ БОКСА :-) http://www.vbox7.com/play:333a7acd
Monday, May 4, 2009

Селимица 2009

Снимки - Селимица 2009

SEL-3269.jpg
3 views
SEL-3265.jpg
2 views
SEL-3256.jpg
2 views
SEL-3244.jpg
2 views
SEL-3263.jpg
1 views
SEL-3253.jpg
2 views
SEL-3280.jpg
3 views
SEL-3275.jpg
3 views
SEL-3282.jpg
2 views
SEL-3321.jpg
1 views
SEL-3309.jpg
1 views
SEL-3306.jpg


Tuesday, April 28, 2009

Selimica

Selimitsa facts - Freebase
Selimitsa topic
Also known as:

* Add other possible names for this topic

Edit
Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by... more
Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by tracks to Kumata Chalet and Zlatnite Mostove Tourist Centre to the north, Selimitsa Chalet, Kladnitsa Monastery and Kladnitsa Village to the west, Matnitsa River valley and Chuypetlovo Village to the south, and the mountain's summit Cherni Vrah to the east. less
Read article at Wikipedia | Write new description for Freebase.com


Thursday, April 23, 2009

Каменен кръст, близо до хижа Салимица

A cross at the creek on Flickr - Photo Sharing!
A cross at the creek

A cross at the creek by Boby Dimitrov.




A cross at the creek by Boby Dimitrov.
A stone cross with one arm broken off stands near a creek in the Vitosha mountain.

Каменен кръст, близо до реката, която минава покрай хижа Салимица и Кладница.


Wednesday, April 8, 2009

зима Селимица 2009

зимна снимка в околностите на Селимица, Витоша
Posted by Picasa
Saturday, April 4, 2009

Вело екскурзия до Селимица

Tuesday, March 17, 2009

Поляна в района на Селимица

ХИЖИ И ХОТЕЛИ

Природен парк Витоша - Vitosha Natural park

Селимица

тел.: 077 11 244

Разположена е на югозападните склонове на Витоша под връх Селимица в м. Ленищата сред хубава широколистна и иглолистна гора, на 1305 м надморска височина. Построена е от туристи от град Перник - клон "Голо бърдо" на БТС, през 1930 г. След хижа Алеко и хижа Кумата Селимица е най-старата витошка хижа. Капацитетът - 29 места в стаи с по 3, 4, 7 и 9 легла, с външни санитарни възли и вътрешни умивални. Бани няма. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, отоплява се с печки - електрически и на твърдо гориво.


Monday, March 16, 2009

Природен парк "Витоша"

Природен парк "Витоша"vitosha-bistrishkobranishte1
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27 октомври 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" през 1936г. и "природен" през 2000г.

По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата."Бистришко бранище" (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО" - "Човекът и биосферата".

Торфеният резерват е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и връх Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

История

Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най- стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.

Физикогеографска характеристика

Витоша е част от Планско-завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- тари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно - променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най-стара) е на 2000 - 2050мнв, втората на 1500 - 1600мнв и третата (най-млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Растителност и животински свят

За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.

Днес картината е друга. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

Води

Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях- Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.

Река Бистрица извира от високите части на Витоша - между върховете Скопарник и Голям резен, в горната граница на Биосферен резерват Бистришко бранище от около 2200 м. н.в. Съставена от няколко малки притока - Янчовска, Стара и Лева река. Пресича територията на резервата в красива долина, характерна с каменни реки, сипеи и върхове-грамади. Пресича изцяло селата Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Дължината и е около 12 км. В горното си течение, над село Бистрица образува водопад Самоковището, обявен за природна забележителност, а в долното, над Панчарево, в долината и са изградени няколко изкуствени водоскока, които поради своята височина придават допълнително очарование на района.



Saturday, March 14, 2009

хижа Селимица

turistbg - Каталог - хижа Селимица

Адрес: в югозападните склонове на Витоша под вр. Селимица
Надморска височина: 1305 метра

Телефон: 0897/244 666

Описание:

Хижата е разположена в югозападните склонове на Витоша под връх Селимица (2041 м н. в.), в местността Ленищата, на 1305 м н. в.. Тя е двуетажна масивна сграда с капацитет 22 места в стаи с по 2,3,4 и 5 легла, с вътрешни санитарни възли и бани.

Достъпност: Асфалтов път
Изходен пункт за обекта:

* От село Кладница (Пернишко) - 0.40ч пеша по павирано шосе и алея. С автомобилен транспорт - 3км по павиран и асфалтиран път до паркинга под хижата. Село Кладница се намира на 16км от град Перник и е свързано с редовна автобусна линия №21. Селото е на 22км от София. Има редовна автобусна линия №60, както и маршрутна линия.

* От квартал Владая (София) - 3.15ч по алея през хижа Острица. До Владая има редовна автобусна линия №58 от кв. Княжево (София).

* Златни мостове - 2 часа по алея край хижа Острица. До Златни мостове има редовни автобусни линии №61 с №261 от автогара Запад (Овча купел) - София

Битово водоснабдяване: Умивална обща

Санитарни възли - бани: Общи в сградата

Електроснабдяване: Въздушно от градската мрежа

Отопление: Електрически печки

Обектът разполага с: туристическа кухня и столова, телевизор, ресторантче, паркинг.

Стопанисва се от: БТС - София бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти " община Перник гр. Перник 2300 пл. Св. Иван Рилски № 1А

Съседни обекти:

* манастир "Св. Никола - 0.15ч

* хижа Острица - 1.00ч,

* хижа Еделвайс - 1.25ч.

* връх Селимица - 1,00ч,

* връх Черни връх - 3.30ч.

Капацитет:

Хижата разполага със стаи:

* с две легла - 2 бр.

* с три легла - 3 бр.

* с четири легла - 1 бр.

* с пет легла - 1 бр.

Общ брой легла: 22


Tuesday, March 10, 2009

Моите Планини - Изгубените туристи на Витоша разказват

Моите Планини - Изгубените туристи на Витоша разказват

Изгубените туристи на Витоша разказват

Здравейте

Аз съм един от тримата изгубили се вчера. Накратко ще разкажа какво се случи. Бяхме тръгнали от Кладница към Черни връх (поне това беше първоначалната идея). Самото изкачване започнахме от Накев камък към Селимица по червена маркировка обозначена с дървени колци. Точно те в крайна сметка ни заблудиха, тъй като бяха прекалено раздалечени за да ни помогнат да стигнем до където бяхме решили.

Времето долу беше зимна приказка - меко, приятно, красиво. След като се качихме обаче над едно определено равнище всичко се промени много рязко - времето стана адско - ужасяващ вятър, сняг който се забива в кожата и очите, мъгла. В този момент трябваше да се върнем, но ние решихме да стигнем до зимната маркировка, с помоща на която да стигнем до Конярника, тъй като си мислехме че вече сме качили Селимица, а оттам до зимната маркировка според картата нямаше много път.

След това се изгубихме, изчезнаха колците, загубихме реалната представа за това къде сме - дали сме качили върха или не и къде се намираме. Положението вече беше доста плачевно защото вече се стъмваше, а ние не знаехме точно къде сме и се намирахме насред леденият ад. Тогава решихме, че трябва да се обадим на спасителите и потърсихме място за прикритие от вятъра. Скрихме се зад една средно голяма скала, която въпреки че беше срещу вятъра, не можеше да ни предпази чак толкова от ужасното време.

Оцеляхме благодарение на хората от планинската служба - ще сме им благодарни до края на живота си. Дано да им се връща доброто безкрай!!!

Няколко полезни съвета към туристите:



1. Преценето всички възможности и се подгответе за тях. Не си казвсайте, абе айде бе, няма страшно.

2. Екипирайте се за случая, не пестете пари, защото това може да ви струва живота и/или здравето, най-малко трябва да имате непромокаеми обувки и хубави якета, както и кожени ръкавици, два чифта шалоте и шапки, карта на района, колкото по-подробна, толкова по-добре, компас, запалка.

3. Ако видите, че времето се променя бързо - незабавно се върнете, не продължавайте напред каквото и да си мислите, че правите.

4. Тръгвайте със напълно заредени телефони, (ако сте на ваучер предварително проверете колко пари имате).

5. Ако имате GPS ще си спестите много главоболия.

6. Зимата избягвайте да ходите по безлюдните места на планината.

7. Ако не сте сигурни за времето не ходете никъде.

8. МИСЛЕТЕ И ПРЕМИСЛЯЙТЕ ВСИЧКО, ПОМИСЛЕТЕ СИ КАКВО РИСКУВАТЕ И КАКВА ОТГОВОРНОСТ ИМАТЕ КАКТО ПРЕД СЕБЕ СИ ТАКА И ПРЕД РОДНИНИТЕ, БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ!

9. Ако изпаднете в подобна ситуация въпреки всичко, веднага потърсете подходящо място, което да ви предпазва от вятъра, свържете се с планинските спасители, опитайте се да запалите огън, ако не можете не забравяйте, че движението означава живот, а обездвижването смърт. Тъпчете на едно място, достатъчно е да ви спаси от сериозно измръзване. Ако усетите, че замръзвате скачайте на място, после продължете да тъпчете. Удряйте крайниците си ако вече не ги чувствате, така кръвта се раздвижва. НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПАНИКА, МИСЛЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО!

Благодарим на всички, които мислено бяха с нас, благодарим безкрайно на спасителите и на милостивата съдба.

ПЛАНИНАТА Е КРАСИВА, НО И ОПАСНА - С НЕЯ ШЕГА НЕ БИВА. ТАМ НИЕ СМЕ ЕДНА МАЛКА ТОЧКА, ЕДНА СЛАБА ИСКРИЦА, КОЯТО ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ УГАСЕНА.


Monday, March 9, 2009

Гонят туристи от хижа Селимица

Градски вестник - Всекидневник за град Перник и областта - Гонят туристи от хижа Селимица

Туристи масово се оплакват от лошо отношение на стопаните на хижа Селимица. Веднъж посетили обекта, казват, че повече няма и да помислят да се върнат там. На един му отказали да го обслужат, защото поръчката му била дребна. Друг бил обиждан и руган, трети направо изгонен. В интирнет форумите се появиха такива разкази в изобилие. Недоволни туристи свидетелстваха за лошото обслужване и пред Градски вестник. Всичко това стана причина Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Общинския съвет в Перник на свое заседание в сряда да се занимава със съдбата на хижата. Повод за вниманието на общинските съветници към туристическия обект е питане, отправено от Станко Йорданов, администратор на сайта на село Кладница (www.kladnica.com), чрез наскоро откритата виртуална приемна на общинска съветничка. Според Йорданов хижата не изпълнява функциите си на гостоприемно място за приютяване на туристите, а персоналът на заведението е изключително нелюбезен към хората. По думите му този проблем сериозно злепоставя туристическото място Селимица, и кара хора да го отбягват.


Проучването на общинската съветничка показва, че проблемът със стопанисването на хижа „Селимица" датира от много години.


Първоначално хижата е била държавна собственост. Отдадена е за стопанисване на туристическо дружество „Кракра Пернишки" като член на БТС. Още тогава хижар става сегашният наемател. По-късно държавата прехвърля собствеността на Общината и през миналия управленски мандат договорът с него е преподписан.

През април 2008г. Общинският съвет прие решение за предоставяне на двете хижи „Селимица" и „Кралев дол" на концесия. Поради сложността на законовата процедура обявяването на концесия се бави. Все още не били готови необходимите подробни устройствени планове. Решението на ОбС изрично поставя условия новата концесия задължително да е в полза на населението и туристите.

Директорът на Общинското предприятие „Спортни имоти" Румен Танев уверява от своя страна, че заради сигналите на граждани, постоянно се правят опити да накарат наемателя да подобри обслужването в хижата.

На състоялото се в сряда (21 януари 2009г.) заседание на комисията съветниците са решили да препоръчат ускоряване на процедурата за подготовка на концесията. Заради нарасналата обществена нетърпимост към лошото обслужване в хижата е направена и препоръка да се преразгледат договорните отношения с наемателя. Станко Йорданов, който е бил поканен на заседанието, е съобщил, че сегашният наемател е махнал чешмата с течаща вода пред хижата. По негова вина са унищожени условията за зимно пързаляне в района. Не е ясно и какво се е случило с Метеорологичната станция до хижата. Съветниците смятат, че трябва да бъде потърсен друг подходящ наемател, който да се съобразява, че стопанисва хижа, а не частна кръчма.


Friday, March 6, 2009

Цветята на Витоша през мар

Цветята на Витоша през март


През месец март високо в планините е зима, има дебела снежна покривка и все още скиорите карат ски. Но по-ниско растенията започват своя пролетен цъфтеж.

През този период цветята все още са малко. Най-забележимите са минзухар, кукуряк и синчец.





















Минзухарът е многогодишно луковично растение, което се среща по поляни и в редки гори. На Витоша е разпространен планински минзухар, който цъфти в лилав цвят.

Растението е балкански ендемит.






















Кукурякът е многогодишно растение, което развива коренище. Щъфти с жълто-зелени цветове. Среща се в по-редки гори.

Има поверие да не се бере кукуряк и да се носи в къщи, защото кокошките ще спрат да снасят яйца.





















Синчецът е луковично растение. Среща си в гористи местности. Има ярко сини цветове, но се среща и с розови.