Селимица

Пръскалото през зимата отново е приказка

2011-01-02T16:58:00.001-08:00

Селимица | Невероятно място за отдих, туризъм, пикник

Пръскалото през зимата отново е приказка

След като веднъж вече Павел Пронин ни показа чудото на Пръскалото, любопитството ни към него не стихва. Още повече посещението на местността Сопо днес ни задължаваше да надникнем и видим как са се видоизменили ледените висулки, които "чудото" е сътворило.

Част от публикациите за Селимица - месността, върха, хижата, хотелите и т.н. от сайта за Кладница

2010-07-01T00:33:00.001-07:00

Селимица | Невероятно място за отдих, туризъм, пикник

Част от публикациите за Селимица - месността, върха, хижата, хотелите и т.н. от сайта за Кладница:

Младежкия клуб: ... ЩЕ БЪДЕ ГОТОВ НОВИЯТ ХОТЕЛ НА СЕЛИМИЦА И НЯКОЙ ИМА ЛИ КООРДИНАТИТЕ НА
Любезно "изгонени" от хижа "Селимица" ... съюз, чиято собственост е хижа Селимица. Ето какво се случи. Вчера ...
Хижа Селимица най-после под контрола на новия концесионер ... с по питие или обядваме на Селимица. Не се знае и какво положение ...

Хижа Селимица най-после под контрола на новия концесионер

2010-05-16T04:38:00.001-07:00

Хижа Селимица най-после под контрола на новия концесионер | Кладница - Раят на Витоша

Вече всички разбраха колко трудно е един обществен обект в сферата на обслужването да бъде отделен от узурпирането му от алчността и ненаситността. От няколко дни общественият натиск за смяна на наемателя на хижата успя. Избраните след конкурс нови концесионери вече са стопани на туристическия обект. Фирма "Айдо - С" ООД бе избрана през миналата година за фирмата с най-добра оферта за стопанисване - както като равнище на планираните инвестиции, така и като социални ползи, залегнали в програмата им за експлоятация. Тя получи одобрението и на общинския съвет на община Перник и от тук нататък се ползва с гласуваното от обществеността доверие за един приветлив кът за отдих в планината.

Задачата на младите инвеститори от фирмата-концесионер няма да е ...

Селимица в разказите на хората

2010-01-24T14:18:00.001-08:00

В памет на моят баща | Кладница - Раят на Витоша

От там тръгваше през Витоша до Кладница пеша.Спираше на Селимица при бай Огнян, почиваше малко и продължаваше. На гъра си винаги носеше раница с малко храна, водица, някакъв плод и малко шишенце с ракия и мед и един нож. Винаги имаше и по нещо ,с което да изненада и да зарадва децата и никога не забравяше и баба. Нея той много уважаваше и никога не забравяше да и подаде нещичко. Много често се качваше и на Черни връх. Не го плашеше нито лошото време, нито бурята в планината, той винаги намираше много романтика и за него такива преходи му носеха много радост. Береше много билки, киселец, боровинки, лешници. А като слезнеше на село през лятото или се върнеше в София дълго разказваше от къде е минал ...

Хижа "Селимица" за фирма АЙДО-С ООД

2009-11-30T16:13:00.000-08:00

Хижа "Селимица" ще бъде управлявана от пернишката фирма АЙДО-С ООД. Това решиха общинските съветници на Перник. Фирмата, която спечели конкурса е предложила най-ниската сума за концесия в размер на 2033 евро. В същото време фирмата е дала заявка, че ще направи инвестиции в обекта в размер на 48 495лв., а в инфраструктурата ще инвестира 25 280лв. Фирмата-концесионер е заявила, че ще разкрие 13 работни места. Най-високата сума дадена за концесия на хижа "Селимица" е в размер на 2277евро и е предложена от "Лора-4" ЕООД. Другата фирма, желаеща да получи хижата „ЕЛ ГРУП С"ООД е предложила сума от 2100 евро и инвестиции за 29 000 евро. Работните места, които другите концесионери са предложили да бъдат разкрити са съответно 4-ма души и 7 души персонал.

Източник: zapernik.com

WiFi зона в месността Танчовица, над хижа Селимица

2009-09-29T13:06:00.000-07:00

WiFi зона в месността Танчовица, над хижа Селимица | Кладница - Раят на Витоша

Невероятно, но факт. Тази Неделя по време на следобедна разходка над Селимица - в посока Танчовица се натъкнахме на странна случайност. Жадни да публикуваме снимките си от излета, решихме да си пуснем "върха на техниката' ,с която обновяваме сайтовете. Искахме да пуснем публикации в сайтовете на селата Студена, Кладница и месността Селимица. Не вярвахме на очите си когато се отвори http://www.kladnica.com/ и спокойно можехме да скролираме надолу нагоре, а индикатора на безжичната връзка показваше много слаб сигнал.

За съжаление, не успяхме да си качим материалите ... връзката се оказа много слаба и изчезна. Бяхме удивени, skype също беше зеленичко, както и ICQ-то.

Попитахме администратора на сайтовете и техническия съпорт, как това е било възможно. Как е възможно това?!

ТОВА Е ШЕГА!!!! Това е фото-шега с реалани снимки, а горното е измилица на автора!
Ето и снимките:

хижа Селимица

2009-09-14T03:12:00.001-07:00

Български туристически съюз - Обекти

хижа Селимица
Адрес/Местонахождение: в югозападните склонове на Витоша под вр. Селимица
Контактна информация: Тел. 0897/244 666
Надморска височина (м.): 1305
Достъпност: Асфалтов път
Изходен пункт за обекта: 1. От с. Кладница (Пернишко)- 0.40 часа пеша по павирано шосе и алея. С автомобилен транспорт - 3 км по павиран и асфалтиран път до паркинга под хижата. Село Кладница се намира на 16 км от град Перник и е свързано с редовна автобусна линия №21. Селото е на 22 км от София. Има редовна автобусна линия №60, както и маршрутна линия. 2. От кв. Владая (София) - 3.15 часа по алея през хижа Острица. До Владая има редовна автобусна линия №58 от кв. Княжево (София). 3. Златни мостове - 2 часа по алея край хижа Острица. До Златни мостове има редовни автобусни линии №61 с №261 от автогара Запад (Овча купел) - София
Битово водоснабдяване: Умивална обща
Санитарни възли - бани: Общи в сградата
Електроснабдяване: Въздушно от градската мрежа
Отопление: Електрически печки
Капацитет на стаите: С две легла - 2 бр.
С три легла - 3 бр.
С четири легла - 1 бр.
С пет легла - 1 бр.
Капацитет (общо): 22 легла
Обектът разполага с: туристическа кухня и столова, телевизор, ресторантче, паркинг.
Маршрути: 1.манастир "Св. Никола - 0.15 часа,
2.х. "Острица" - 1 час,
3.х. "Еделвайс" - 1.25 часа,
4.връх Селимица - 1 час,
5.връх Черни връх - 3.30 часа
Стопанисващо ТД: БТС - София бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти " община Перник гр. Перник 2300 пл. Св. Иван Рилски № 1А
Описание: Хижата е разположена в югозападните склонове на Витоша под връх Селимица (2041 м н. в.), в местността Ленищата, на 1305 м н. в.. Тя е двуетажна масивна сграда с капацитет 22 места в стаи с по 2,3,4 и 5 легла, с вътрешни санитарни възли и бани.

Още случки на хижа Селимица ...

2009-06-21T13:23:00.000-07:00

Това ми разказа приятел, станал свидетел днес да случка на хижа Селимица:

[11:09:00 PM] kladnica potrebitel: dnes
[11:09:04 PM] kladnica potrebitel: minahme ottam
[11:09:09 PM] kladnica potrebitel: i edin 4ovek se
[11:09:12 PM] kladnica potrebitel: podprq na
[11:09:18 PM] kladnica potrebitel: primitivno napravenata
[11:09:22 PM] kladnica potrebitel: ot darveta
[11:09:23 PM] kladnica potrebitel: ograda
[11:09:27 PM] kladnica potrebitel: i padna
[11:09:32 PM] kladnica potrebitel: dosta ot visoko
[11:09:34 PM] kladnica potrebitel: pri koeto
[11:09:39 PM] kladnica potrebitel: hijarqt
[11:09:41 PM] kladnica potrebitel: izleze
[11:09:46 PM] kladnica potrebitel: izgleda go
[11:09:50 PM] kladnica potrebitel: edno
[11:09:51 PM] kladnica potrebitel: takova
[11:09:53 PM] kladnica potrebitel: zlobno
[11:09:55 PM] kladnica potrebitel: i si
[11:09:56 PM] kladnica potrebitel: vleze
[11:09:58 PM] kladnica potrebitel: vatre
[11:10:05 PM] kladnica potrebitel: bez dori da go popita kak e
[11:10:18 PM] kladnica potrebitel: a naistina ogradkata e ot izgnili darveta
[11:10:25 PM] kladnica potrebitel: otdolu ima kamani
[11:10:35 PM] kladnica potrebitel: ako naceli nqkoi po tozi na4in nqkoi
[11:10:36 PM] kladnica potrebitel: kamak
[11:10:40 PM] kladnica potrebitel: ne mi se misli
[11:10:41 PM] kladnica potrebitel: 4oveka
[11:10:43 PM] kladnica potrebitel: stana
[11:10:47 PM] kladnica potrebitel: iztupa si se
[11:10:51 PM] kladnica potrebitel: i komentira6e
[11:10:52 PM] kladnica potrebitel: kakvo
[11:10:53 PM] kladnica potrebitel: lo6o
[11:10:57 PM] kladnica potrebitel: otno6enie
[11:11:26 PM] Boyan Yordanov: а оградката къде е ... пред хижата отстрани
[11:11:27 PM] Boyan Yordanov: ?
[11:11:36 PM] kladnica potrebitel: ima edna masa
[11:11:39 PM] kladnica potrebitel: koqto se namira
[11:11:41 PM] kladnica potrebitel: to4no
[11:11:42 PM] kladnica potrebitel: pred
[11:11:45 PM] kladnica potrebitel: stalbite
[11:11:47 PM] kladnica potrebitel: za hijata
[11:11:50 PM] kladnica potrebitel: ot lqvo
[11:11:52 PM] kladnica potrebitel: ima 4adar
[11:11:56 PM] kladnica potrebitel: i
[11:12:00 PM] kladnica potrebitel: napravena
[11:12:02 PM] kladnica potrebitel: ograda
[11:12:05 PM] kladnica potrebitel: ot brezi
[11:12:06 PM] kladnica potrebitel: mislq
[11:12:08 PM] kladnica potrebitel: 4e bqha
[11:12:19 PM] kladnica potrebitel: ama tolkova neskoposano
[11:12:32 PM] kladnica potrebitel: a sa6to da ne govorq 4e star4aha sumati pironi
[11:12:38 PM] kladnica potrebitel: rajdqsali
[11:12:40 PM] kladnica potrebitel: pri tova
[11:12:47 PM] kladnica potrebitel: tam si igraqt deca...
[11:12:50 PM] kladnica potrebitel: ujas

Смених името с kladnica potrebitel, за да запазя анонимността, но въпреки всичко тази хижа с всеки изминал ден става все по-неприветливо място за туристите!

Selimitsa

2009-06-18T02:48:00.001-07:00

Search Results - Freebase

Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by tracks to Kumata Chalet and Zlatnite Mostove Tourist Centre to the north, Selimitsa Chalet, Kladnitsa Monastery and Kladnitsa Village to the west, Matnitsa River valley and Chuypetlovo Village to the south, and the mountain's summit Cherni Vrah to the...

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник

2009-05-25T06:33:00.001-07:00

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник | Новини за Перник

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник
Вчера | Руми Борисова | Коментари (0) | 49 прочитания | 5

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник

Свободна Wi-Fi зона за безжичен Интернет вече има и в Перник. В навечерието на 24 май фирма "Ай Ти Мания" ЕООД направи хубав подарък на перничани. От 22 май
районът около Двореца на културата, част от Ларгото и парка вече са безплатна Интернет зона. От фирмата обясниха, че ги амбицирало последното място на Перник в класацията "Най-добрият град за живеене" на Дарик Радио и вестник „24 часа". В допитването по показателя "Безплатен достъп до Интернет на обществени места".
Перник имаше 0 точки. Инициативата няма никаква връзка с предстощите избори и е посветена на Деня на българската просвета, култура и писменост с предоставянето на повече възможности на всички посетители на зоната, уточниха от "Ай Ти Мания". Фирмата е основен доставчик на интернет за района на пернишкия квартал Църква, селата Студена и Кралев дол и техните околности и има намерение да открие още Wi-Fi свободни зони.

с. Kладница - Селимица

2009-05-08T16:23:00.000-07:00

Намврено във ВИ БОКСА :-) http://www.vbox7.com/play:333a7acd

Селимица 2009

2009-05-04T11:47:00.001-07:00

Снимки - Селимица 2009

Селимица 2009

3 views

2 views

1 views

2 views

3 views

2 views

1 views

Selimica

2009-04-28T13:31:00.001-07:00

Selimitsa facts - Freebase

Selimitsa topic
Also known as:

* Add other possible names for this topic

Edit
Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by... more
Selimitsa (Bulgarian: Селимица) is a peak rising to 2,041 m west of Torfeno Branishte Nature Reserve in northwestern Vitosha Mountain in Bulgaria. The northern slopes of the peak are occupied by the ski runs of Konyarnika Ski Centre. Linked by tracks to Kumata Chalet and Zlatnite Mostove Tourist Centre to the north, Selimitsa Chalet, Kladnitsa Monastery and Kladnitsa Village to the west, Matnitsa River valley and Chuypetlovo Village to the south, and the mountain's summit Cherni Vrah to the east. less
Read article at Wikipedia | Write new description for Freebase.com

Каменен кръст, близо до хижа Салимица

2009-04-23T14:22:00.001-07:00

A cross at the creek on Flickr - Photo Sharing!

A cross at the creek

A cross at the creek by Boby Dimitrov.
A stone cross with one arm broken off stands near a creek in the Vitosha mountain.

Каменен кръст, близо до реката, която минава покрай хижа Салимица и Кладница.

зима Селимица 2009

2009-04-08T14:29:00.000-07:00

зимна снимка в околностите на Селимица, Витоша

Вело екскурзия до Селимица

2009-04-04T03:45:00.001-07:00

Хижа Селимица | Veloclub Mammut

Поляна в района на Селимица

2009-03-17T07:02:00.001-07:00

Поляна в района на Селимица / Vbox7

ХИЖИ И ХОТЕЛИ

2009-03-17T01:57:00.001-07:00

Природен парк Витоша - Vitosha Natural park

Селимица

тел.: 077 11 244

Разположена е на югозападните склонове на Витоша под връх Селимица в м. Ленищата сред хубава широколистна и иглолистна гора, на 1305 м надморска височина. Построена е от туристи от град Перник - клон "Голо бърдо" на БТС, през 1930 г. След хижа Алеко и хижа Кумата Селимица е най-старата витошка хижа. Капацитетът - 29 места в стаи с по 3, 4, 7 и 9 легла, с външни санитарни възли и вътрешни умивални. Бани няма. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, отоплява се с печки - електрически и на твърдо гориво.

Природен парк "Витоша"

2009-03-16T00:50:00.001-07:00

Природен парк "Витоша"
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27 октомври 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" през 1936г. и "природен" през 2000г.

По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата."Бистришко бранище" (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО" - "Човекът и биосферата".

Торфеният резерват е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и връх Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

История

Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най- стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.

Физикогеографска характеристика

Витоша е част от Планско-завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- тари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно - променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най-стара) е на 2000 - 2050мнв, втората на 1500 - 1600мнв и третата (най-млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Растителност и животински свят

За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.

Днес картината е друга. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

Води

Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях- Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.

Река Бистрица извира от високите части на Витоша - между върховете Скопарник и Голям резен, в горната граница на Биосферен резерват Бистришко бранище от около 2200 м. н.в. Съставена от няколко малки притока - Янчовска, Стара и Лева река. Пресича територията на резервата в красива долина, характерна с каменни реки, сипеи и върхове-грамади. Пресича изцяло селата Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Дължината и е около 12 км. В горното си течение, над село Бистрица образува водопад Самоковището, обявен за природна забележителност, а в долното, над Панчарево, в долината и са изградени няколко изкуствени водоскока, които поради своята височина придават допълнително очарование на района.

хижа Селимица

2009-03-14T02:24:00.001-07:00

turistbg - Каталог - хижа Селимица

Адрес: в югозападните склонове на Витоша под вр. Селимица
Надморска височина: 1305 метра

Телефон: 0897/244 666

Описание:

Хижата е разположена в югозападните склонове на Витоша под връх Селимица (2041 м н. в.), в местността Ленищата, на 1305 м н. в.. Тя е двуетажна масивна сграда с капацитет 22 места в стаи с по 2,3,4 и 5 легла, с вътрешни санитарни възли и бани.

Достъпност: Асфалтов път
Изходен пункт за обекта:

* От село Кладница (Пернишко) - 0.40ч пеша по павирано шосе и алея. С автомобилен транспорт - 3км по павиран и асфалтиран път до паркинга под хижата. Село Кладница се намира на 16км от град Перник и е свързано с редовна автобусна линия №21. Селото е на 22км от София. Има редовна автобусна линия №60, както и маршрутна линия.

* От квартал Владая (София) - 3.15ч по алея през хижа Острица. До Владая има редовна автобусна линия №58 от кв. Княжево (София).

* Златни мостове - 2 часа по алея край хижа Острица. До Златни мостове има редовни автобусни линии №61 с №261 от автогара Запад (Овча купел) - София

Битово водоснабдяване: Умивална обща

Санитарни възли - бани: Общи в сградата

Електроснабдяване: Въздушно от градската мрежа

Отопление: Електрически печки

Обектът разполага с: туристическа кухня и столова, телевизор, ресторантче, паркинг.

Стопанисва се от: БТС - София бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти " община Перник гр. Перник 2300 пл. Св. Иван Рилски № 1А

Съседни обекти:

* манастир "Св. Никола - 0.15ч

* хижа Острица - 1.00ч,

* хижа Еделвайс - 1.25ч.

* връх Селимица - 1,00ч,

* връх Черни връх - 3.30ч.

Капацитет:

Хижата разполага със стаи:

* с две легла - 2 бр.

* с три легла - 3 бр.

* с четири легла - 1 бр.

* с пет легла - 1 бр.

Общ брой легла: 22

Моите Планини - Изгубените туристи на Витоша разказват

2009-03-10T06:01:00.001-07:00

Моите Планини - Изгубените туристи на Витоша разказват

Изгубените туристи на Витоша разказват

Здравейте

Аз съм един от тримата изгубили се вчера. Накратко ще разкажа какво се случи. Бяхме тръгнали от Кладница към Черни връх (поне това беше първоначалната идея). Самото изкачване започнахме от Накев камък към Селимица по червена маркировка обозначена с дървени колци. Точно те в крайна сметка ни заблудиха, тъй като бяха прекалено раздалечени за да ни помогнат да стигнем до където бяхме решили.

Времето долу беше зимна приказка - меко, приятно, красиво. След като се качихме обаче над едно определено равнище всичко се промени много рязко - времето стана адско - ужасяващ вятър, сняг който се забива в кожата и очите, мъгла. В този момент трябваше да се върнем, но ние решихме да стигнем до зимната маркировка, с помоща на която да стигнем до Конярника, тъй като си мислехме че вече сме качили Селимица, а оттам до зимната маркировка според картата нямаше много път.

След това се изгубихме, изчезнаха колците, загубихме реалната представа за това къде сме - дали сме качили върха или не и къде се намираме. Положението вече беше доста плачевно защото вече се стъмваше, а ние не знаехме точно къде сме и се намирахме насред леденият ад. Тогава решихме, че трябва да се обадим на спасителите и потърсихме място за прикритие от вятъра. Скрихме се зад една средно голяма скала, която въпреки че беше срещу вятъра, не можеше да ни предпази чак толкова от ужасното време.

Оцеляхме благодарение на хората от планинската служба - ще сме им благодарни до края на живота си. Дано да им се връща доброто безкрай!!!

Няколко полезни съвета към туристите:

1. Преценето всички възможности и се подгответе за тях. Не си казвсайте, абе айде бе, няма страшно.

2. Екипирайте се за случая, не пестете пари, защото това може да ви струва живота и/или здравето, най-малко трябва да имате непромокаеми обувки и хубави якета, както и кожени ръкавици, два чифта шалоте и шапки, карта на района, колкото по-подробна, толкова по-добре, компас, запалка.

3. Ако видите, че времето се променя бързо - незабавно се върнете, не продължавайте напред каквото и да си мислите, че правите.

4. Тръгвайте със напълно заредени телефони, (ако сте на ваучер предварително проверете колко пари имате).

5. Ако имате GPS ще си спестите много главоболия.

6. Зимата избягвайте да ходите по безлюдните места на планината.

7. Ако не сте сигурни за времето не ходете никъде.

8. МИСЛЕТЕ И ПРЕМИСЛЯЙТЕ ВСИЧКО, ПОМИСЛЕТЕ СИ КАКВО РИСКУВАТЕ И КАКВА ОТГОВОРНОСТ ИМАТЕ КАКТО ПРЕД СЕБЕ СИ ТАКА И ПРЕД РОДНИНИТЕ, БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ!

9. Ако изпаднете в подобна ситуация въпреки всичко, веднага потърсете подходящо място, което да ви предпазва от вятъра, свържете се с планинските спасители, опитайте се да запалите огън, ако не можете не забравяйте, че движението означава живот, а обездвижването смърт. Тъпчете на едно място, достатъчно е да ви спаси от сериозно измръзване. Ако усетите, че замръзвате скачайте на място, после продължете да тъпчете. Удряйте крайниците си ако вече не ги чувствате, така кръвта се раздвижва. НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПАНИКА, МИСЛЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО!

Благодарим на всички, които мислено бяха с нас, благодарим безкрайно на спасителите и на милостивата съдба.

ПЛАНИНАТА Е КРАСИВА, НО И ОПАСНА - С НЕЯ ШЕГА НЕ БИВА. ТАМ НИЕ СМЕ ЕДНА МАЛКА ТОЧКА, ЕДНА СЛАБА ИСКРИЦА, КОЯТО ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ УГАСЕНА.

Гонят туристи от хижа Селимица

2009-03-09T06:57:00.000-07:00

Градски вестник - Всекидневник за град Перник и областта - Гонят туристи от хижа Селимица

Туристи масово се оплакват от лошо отношение на стопаните на хижа Селимица. Веднъж посетили обекта, казват, че повече няма и да помислят да се върнат там. На един му отказали да го обслужат, защото поръчката му била дребна. Друг бил обиждан и руган, трети направо изгонен. В интирнет форумите се появиха такива разкази в изобилие. Недоволни туристи свидетелстваха за лошото обслужване и пред Градски вестник. Всичко това стана причина Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Общинския съвет в Перник на свое заседание в сряда да се занимава със съдбата на хижата. Повод за вниманието на общинските съветници към туристическия обект е питане, отправено от Станко Йорданов, администратор на сайта на село Кладница (www.kladnica.com), чрез наскоро откритата виртуална приемна на общинска съветничка. Според Йорданов хижата не изпълнява функциите си на гостоприемно място за приютяване на туристите, а персоналът на заведението е изключително нелюбезен към хората. По думите му този проблем сериозно злепоставя туристическото място Селимица, и кара хора да го отбягват.

Проучването на общинската съветничка показва, че проблемът със стопанисването на хижа „Селимица" датира от много години.

Първоначално хижата е била държавна собственост. Отдадена е за стопанисване на туристическо дружество „Кракра Пернишки" като член на БТС. Още тогава хижар става сегашният наемател. По-късно държавата прехвърля собствеността на Общината и през миналия управленски мандат договорът с него е преподписан.

През април 2008г. Общинският съвет прие решение за предоставяне на двете хижи „Селимица" и „Кралев дол" на концесия. Поради сложността на законовата процедура обявяването на концесия се бави. Все още не били готови необходимите подробни устройствени планове. Решението на ОбС изрично поставя условия новата концесия задължително да е в полза на населението и туристите.

Директорът на Общинското предприятие „Спортни имоти" Румен Танев уверява от своя страна, че заради сигналите на граждани, постоянно се правят опити да накарат наемателя да подобри обслужването в хижата.

На състоялото се в сряда (21 януари 2009г.) заседание на комисията съветниците са решили да препоръчат ускоряване на процедурата за подготовка на концесията. Заради нарасналата обществена нетърпимост към лошото обслужване в хижата е направена и препоръка да се преразгледат договорните отношения с наемателя. Станко Йорданов, който е бил поканен на заседанието, е съобщил, че сегашният наемател е махнал чешмата с течаща вода пред хижата. По негова вина са унищожени условията за зимно пързаляне в района. Не е ясно и какво се е случило с Метеорологичната станция до хижата. Съветниците смятат, че трябва да бъде потърсен друг подходящ наемател, който да се съобразява, че стопанисва хижа, а не частна кръчма.

Цветята на Витоша през мар

2009-03-06T06:39:00.001-08:00

Цветята на Витоша през март

През месец март високо в планините е зима, има дебела снежна покривка и все още скиорите карат ски. Но по-ниско растенията започват своя пролетен цъфтеж.

През този период цветята все още са малко. Най-забележимите са минзухар, кукуряк и синчец.

Минзухарът е многогодишно луковично растение, което се среща по поляни и в редки гори. На Витоша е разпространен планински минзухар, който цъфти в лилав цвят.

Растението е балкански ендемит.

Кукурякът е многогодишно растение, което развива коренище. Щъфти с жълто-зелени цветове. Среща се в по-редки гори.

Има поверие да не се бере кукуряк и да се носи в къщи, защото кокошките ще спрат да снасят яйца.

Синчецът е луковично растение. Среща си в гористи местности. Има ярко сини цветове, но се среща и с розови.

Хижа „Селимица“

2009-03-06T02:26:00.001-08:00

Хижа „Селимица“ - HotelBG.com

Брой легла	22
РАЗПОЛОЖЕНИЕ/В близост до
Членство

Населено място	село Кладница
Адрес	местност Ленищата
Телефон	+359 29 801 285; +359 896 688 320; +359 896 688 319
Факс
E-mail
Интернет страница	http://kladnica.com

	22

Пешеходен маршрут Дължина 13.3км Време 3h

2009-03-06T00:33:00.001-08:00

Витоша - Селимица

Този маршрут представалява един добър начин да се измъкнем от "манифестациите" през почивните дни по традиционните пътеки на Витоша. Не, че няма да срещнете други туристи по маршрута,но са относително малко.

Маршрута тръгва от хижа Селимица над с.Кладница и се състои от стръмно изкачване до вр.Селимица, след което следва плавно спускане обратно до х.Селимица през Конярника, х.Еделвайс и х.Острица. Пътеките са добре маркирани и няма шанс да се загубите дори и без да ползвате GPS. Достатъчно е да не използвате туристическата карта на Витоша от 2005г, където точно най-използваните пътеки в района липсват, а вр.Селимица е наречен Смилица.

Разбира се, ако Ви е по-удобно за начало на маршрута може да приемете х. Еделвайс или х. Острица.

Възможно е по високите части на маршрута GPS-trackът да има някой отклонения от летните пътеки защото бяха скрити под дебел сняг.

1 Руско-турската война/Russian-Turkish war 1877-1878 3 of 3

2009-03-03T03:32:00.001-08:00

2009-02-28T13:54:00.000-08:00

Една от атракциите на региона - манастир Св.Николай с.Кладница

станция на Трансимпекс

2009-02-28T13:52:00.000-08:00

Станцията на Трансимпекс се възстановява.
Броят на стаите вероятно е около 100 и в ре-
гиона това е най-голямата постройка тип хотел.

още един хотел

2009-02-28T13:48:00.000-08:00

Построен върху останките на древна крепост се издига този нов хотел. Може да бъде видян от много далеч ... мястото му е стратегическо ... преди векове кулата на това място е била комуникационна. Повече можете да прочетете на сайта на село Кладница: http://www.kladnica.com/

хотел на Селимица

2009-02-28T13:43:00.000-08:00

Новият хотел на Селимица е почти готов. Регионът тук предвещава активен туризъм и място за спокоен отдих. В почивните дни на паркинга е почти невъзможно да се намери място за паркиране.

Бай Огнян - стожер на планинарството на Селимица

2009-01-26T22:18:00.001-08:00

Кладница | Раят на Витоша

* Известните кладничани
* Личности
* Селимица
* Туризъм

Кой е бай Оги

Името му е Огнян Дойчинов - кореняк кладничанин от махалата Павлевите. Изключително интересна личност. Ако всеки човек си има място, то мястото Селимица си има човек. Бай Огнян е някак кръвно свързан със Селимица. Каквото и да става той е там. Колкото и да се опитват да го прокудят или обидят - той е там. И не на пук, и не за да покаже характер. Той е там, защото изпълнява свой вроден дълг да служи на планината и нейните ежедневни посетители. От този човек лъха гостоприемство и жизненост. Първата ти среща с него те зарежда с харизмата на енергичен, обаятелен, широко усмихнат и приветлив човек. При него всичко е движение - дали ще изпровожда кравата или ще обслужва клиентите, няма да забрави да поздрави поне с лъчезарна усмивка всехи минаващ наоколо - всичко е в непрестанен холеричен, но дружелюбен темперамент.

От дете е на Селимица, бил е на работа по кариерите около Кладница, занимавал се е с взривовете. Сбед това е бил дълго хижар в хижата. В кръвта му е да се грижи за

Общинските съветници за хижа Селимица: да се избере нов наемател

2009-01-26T22:14:00.000-08:00

Кладница | Раят на Витоша

Категории:

* Кметство
* Селимица
* Туризъм

Общински съветВ сряда на 21 Януари 2009 година в сградата на общината в гр. Перник се проведе заседание на комисията за "Децата, младежта, спорта и туризма" към Общинския съвет. В точка трета от дневния ред бе разгледан въпросът за стопанисването на хижа Селимица. Присъстваха председателят на комисията Кирил Симеонов и членовете Галина Асенова, Любомир Жотев, Антонина Асенова и Драгомир Драгомиров. Важно участие в заседанието взеха и г-н Добри Митрев, председател на Общинския съвет, директора на Дирекция „Хуманитарни дейности” Нелета Вълова, експерта по спортни дейности Иво Денов, както и г-н Румен Танев, директор на ОП "Спортни имоти".

Оказа се, че председателят на комисията г-н Кирил Симеонов лично се е борил с проблема с хижата още от преди 5 години. Ходил е къде ли не. Поставил е дори въпроса пред г-н Удев - висш ръководител в БТС, който е сключил първият договор с настоящия наемател за срок от 10 години. Собствеността обаче преминава от държавна в общинска. Договорът се анулира, но се подписва от общината отново със същия

* Добави нов коментар
* Изпрати на приятел
* Прочетете повече

връх Острица

2009-01-20T14:15:00.000-08:00

Връх острица е най-близкият до хижа Селимица връх. Тук е покрит със снежна покривка и слънчевия ден го прави неописуемо красив.

Селимица през зимата

2009-01-20T14:11:00.000-08:00

Снимката е направена Януари 2008. Впечатлен съм от красотата и чистотата на природата ни!

Връх Селимица

2009-01-04T08:19:00.000-08:00

Връх Селимица - поглед от новостроящото се вилно селище Делта хил

каменни реки

2009-01-04T07:05:00.000-08:00

Морените или каменните реки са причудливи скални образувания с не много ясна история и произход. Има множество писания, но май механизма на образуването им не е окончателно изяснен. Снимката е направена в местността Селимица (Витоша - над село Кладница)

Кой стопанисва хижите?

2009-01-04T04:33:00.000-08:00

Туристическо дружество “Кракра Пернишки”
Ул.”Физкултурна”№1
Тел.076/23450
Стопанисва хижи “Кралев дол”, “Селимица” и “Славей”

Източник: http://www.travelbg.org/

над Селимица

2009-01-03T15:04:00.000-08:00

Чудни скали има над Селимица, а гледката е фантастична.

парк Витоша

2009-01-03T09:49:00.000-08:00

Табела на природен парк Витоша в местноста Селимица в южната част на Витоша. За туристие трябва да е ясно, че освен парк, Витоша е планина и си крие всички рискове.