Селимица

Природен парк Витоша - Vitosha Natural park

Селимица

тел.: 077 11 244

Разположена е на югозападните склонове на Витоша под връх Селимица в м. Ленищата сред хубава широколистна и иглолистна гора, на 1305 м надморска височина. Построена е от туристи от град Перник - клон "Голо бърдо" на БТС, през 1930 г. След хижа Алеко и хижа Кумата Селимица е най-старата витошка хижа. Капацитетът - 29 места в стаи с по 3, 4, 7 и 9 легла, с външни санитарни възли и вътрешни умивални. Бани няма. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, отоплява се с печки - електрически и на твърдо гориво.

Природен парк "Витоша"
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27 октомври 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" през 1936г. и "природен" през 2000г.

По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата."Бистришко бранище" (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО" - "Човекът и биосферата".

Торфеният резерват е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и връх Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

История

Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най- стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.

Физикогеографска характеристика

Витоша е част от Планско-завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- тари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно - променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най-стара) е на 2000 - 2050мнв, втората на 1500 - 1600мнв и третата (най-млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Растителност и животински свят

За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.

Днес картината е друга. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

Води

Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях- Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.

Река Бистрица извира от високите части на Витоша - между върховете Скопарник и Голям резен, в горната граница на Биосферен резерват Бистришко бранище от около 2200 м. н.в. Съставена от няколко малки притока - Янчовска, Стара и Лева река. Пресича територията на резервата в красива долина, характерна с каменни реки, сипеи и върхове-грамади. Пресича изцяло селата Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Дължината и е около 12 км. В горното си течение, над село Бистрица образува водопад Самоковището, обявен за природна забележителност, а в долното, над Панчарево, в долината и са изградени няколко изкуствени водоскока, които поради своята височина придават допълнително очарование на района.

turistbg - Каталог - хижа Селимица

Адрес: в югозападните склонове на Витоша под вр. Селимица
Надморска височина: 1305 метра

Телефон: 0897/244 666

Описание:

Хижата е разположена в югозападните склонове на Витоша под връх Селимица (2041 м н. в.), в местността Ленищата, на 1305 м н. в.. Тя е двуетажна масивна сграда с капацитет 22 места в стаи с по 2,3,4 и 5 легла, с вътрешни санитарни възли и бани.

Достъпност: Асфалтов път
Изходен пункт за обекта:

* От село Кладница (Пернишко) - 0.40ч пеша по павирано шосе и алея. С автомобилен транспорт - 3км по павиран и асфалтиран път до паркинга под хижата. Село Кладница се намира на 16км от град Перник и е свързано с редовна автобусна линия №21. Селото е на 22км от София. Има редовна автобусна линия №60, както и маршрутна линия.

* От квартал Владая (София) - 3.15ч по алея през хижа Острица. До Владая има редовна автобусна линия №58 от кв. Княжево (София).

* Златни мостове - 2 часа по алея край хижа Острица. До Златни мостове има редовни автобусни линии №61 с №261 от автогара Запад (Овча купел) - София

Битово водоснабдяване: Умивална обща

Санитарни възли - бани: Общи в сградата

Електроснабдяване: Въздушно от градската мрежа

Отопление: Електрически печки

Обектът разполага с: туристическа кухня и столова, телевизор, ресторантче, паркинг.

Стопанисва се от: БТС - София бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти " община Перник гр. Перник 2300 пл. Св. Иван Рилски № 1А

Съседни обекти:

* манастир "Св. Никола - 0.15ч

* хижа Острица - 1.00ч,

* хижа Еделвайс - 1.25ч.

* връх Селимица - 1,00ч,

* връх Черни връх - 3.30ч.

Капацитет:

Хижата разполага със стаи:

* с две легла - 2 бр.

* с три легла - 3 бр.

* с четири легла - 1 бр.

* с пет легла - 1 бр.

Общ брой легла: 22

Моите Планини - Изгубените туристи на Витоша разказват

Изгубените туристи на Витоша разказват

Здравейте

Аз съм един от тримата изгубили се вчера. Накратко ще разкажа какво се случи. Бяхме тръгнали от Кладница към Черни връх (поне това беше първоначалната идея). Самото изкачване започнахме от Накев камък към Селимица по червена маркировка обозначена с дървени колци. Точно те в крайна сметка ни заблудиха, тъй като бяха прекалено раздалечени за да ни помогнат да стигнем до където бяхме решили.

Времето долу беше зимна приказка - меко, приятно, красиво. След като се качихме обаче над едно определено равнище всичко се промени много рязко - времето стана адско - ужасяващ вятър, сняг който се забива в кожата и очите, мъгла. В този момент трябваше да се върнем, но ние решихме да стигнем до зимната маркировка, с помоща на която да стигнем до Конярника, тъй като си мислехме че вече сме качили Селимица, а оттам до зимната маркировка според картата нямаше много път.

След това се изгубихме, изчезнаха колците, загубихме реалната представа за това къде сме - дали сме качили върха или не и къде се намираме. Положението вече беше доста плачевно защото вече се стъмваше, а ние не знаехме точно къде сме и се намирахме насред леденият ад. Тогава решихме, че трябва да се обадим на спасителите и потърсихме място за прикритие от вятъра. Скрихме се зад една средно голяма скала, която въпреки че беше срещу вятъра, не можеше да ни предпази чак толкова от ужасното време.

Оцеляхме благодарение на хората от планинската служба - ще сме им благодарни до края на живота си. Дано да им се връща доброто безкрай!!!

Няколко полезни съвета към туристите:

1. Преценето всички възможности и се подгответе за тях. Не си казвсайте, абе айде бе, няма страшно.

2. Екипирайте се за случая, не пестете пари, защото това може да ви струва живота и/или здравето, най-малко трябва да имате непромокаеми обувки и хубави якета, както и кожени ръкавици, два чифта шалоте и шапки, карта на района, колкото по-подробна, толкова по-добре, компас, запалка.

3. Ако видите, че времето се променя бързо - незабавно се върнете, не продължавайте напред каквото и да си мислите, че правите.

4. Тръгвайте със напълно заредени телефони, (ако сте на ваучер предварително проверете колко пари имате).

5. Ако имате GPS ще си спестите много главоболия.

6. Зимата избягвайте да ходите по безлюдните места на планината.

7. Ако не сте сигурни за времето не ходете никъде.

8. МИСЛЕТЕ И ПРЕМИСЛЯЙТЕ ВСИЧКО, ПОМИСЛЕТЕ СИ КАКВО РИСКУВАТЕ И КАКВА ОТГОВОРНОСТ ИМАТЕ КАКТО ПРЕД СЕБЕ СИ ТАКА И ПРЕД РОДНИНИТЕ, БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ!

9. Ако изпаднете в подобна ситуация въпреки всичко, веднага потърсете подходящо място, което да ви предпазва от вятъра, свържете се с планинските спасители, опитайте се да запалите огън, ако не можете не забравяйте, че движението означава живот, а обездвижването смърт. Тъпчете на едно място, достатъчно е да ви спаси от сериозно измръзване. Ако усетите, че замръзвате скачайте на място, после продължете да тъпчете. Удряйте крайниците си ако вече не ги чувствате, така кръвта се раздвижва. НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПАНИКА, МИСЛЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО!

Благодарим на всички, които мислено бяха с нас, благодарим безкрайно на спасителите и на милостивата съдба.

ПЛАНИНАТА Е КРАСИВА, НО И ОПАСНА - С НЕЯ ШЕГА НЕ БИВА. ТАМ НИЕ СМЕ ЕДНА МАЛКА ТОЧКА, ЕДНА СЛАБА ИСКРИЦА, КОЯТО ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ УГАСЕНА.

Градски вестник - Всекидневник за град Перник и областта - Гонят туристи от хижа Селимица

Туристи масово се оплакват от лошо отношение на стопаните на хижа Селимица. Веднъж посетили обекта, казват, че повече няма и да помислят да се върнат там. На един му отказали да го обслужат, защото поръчката му била дребна. Друг бил обиждан и руган, трети направо изгонен. В интирнет форумите се появиха такива разкази в изобилие. Недоволни туристи свидетелстваха за лошото обслужване и пред Градски вестник. Всичко това стана причина Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Общинския съвет в Перник на свое заседание в сряда да се занимава със съдбата на хижата. Повод за вниманието на общинските съветници към туристическия обект е питане, отправено от Станко Йорданов, администратор на сайта на село Кладница (www.kladnica.com), чрез наскоро откритата виртуална приемна на общинска съветничка. Според Йорданов хижата не изпълнява функциите си на гостоприемно място за приютяване на туристите, а персоналът на заведението е изключително нелюбезен към хората. По думите му този проблем сериозно злепоставя туристическото място Селимица, и кара хора да го отбягват.


Проучването на общинската съветничка показва, че проблемът със стопанисването на хижа „Селимица" датира от много години.


Първоначално хижата е била държавна собственост. Отдадена е за стопанисване на туристическо дружество „Кракра Пернишки" като член на БТС. Още тогава хижар става сегашният наемател. По-късно държавата прехвърля собствеността на Общината и през миналия управленски мандат договорът с него е преподписан.

През април 2008г. Общинският съвет прие решение за предоставяне на двете хижи „Селимица" и „Кралев дол" на концесия. Поради сложността на законовата процедура обявяването на концесия се бави. Все още не били готови необходимите подробни устройствени планове. Решението на ОбС изрично поставя условия новата концесия задължително да е в полза на населението и туристите.

Директорът на Общинското предприятие „Спортни имоти" Румен Танев уверява от своя страна, че заради сигналите на граждани, постоянно се правят опити да накарат наемателя да подобри обслужването в хижата.

На състоялото се в сряда (21 януари 2009г.) заседание на комисията съветниците са решили да препоръчат ускоряване на процедурата за подготовка на концесията. Заради нарасналата обществена нетърпимост към лошото обслужване в хижата е направена и препоръка да се преразгледат договорните отношения с наемателя. Станко Йорданов, който е бил поканен на заседанието, е съобщил, че сегашният наемател е махнал чешмата с течаща вода пред хижата. По негова вина са унищожени условията за зимно пързаляне в района. Не е ясно и какво се е случило с Метеорологичната станция до хижата. Съветниците смятат, че трябва да бъде потърсен друг подходящ наемател, който да се съобразява, че стопанисва хижа, а не частна кръчма.