Monday, March 16, 2009
Природен парк "Витоша"
Природен парк "Витоша"
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27 октомври 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" през 1936г. и "природен" през 2000г.
По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата."Бистришко бранище" (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО" - "Човекът и биосферата".
Торфеният резерват е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и връх Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
История
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най- стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.
Физикогеографска характеристика
Витоша е част от Планско-завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- тари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно - променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най-стара) е на 2000 - 2050мнв, втората на 1500 - 1600мнв и третата (най-млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.
От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.
Растителност и животински свят
За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.
Днес картината е друга. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.
Води
Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях- Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.
Река Бистрица извира от високите части на Витоша - между върховете Скопарник и Голям резен, в горната граница на Биосферен резерват Бистришко бранище от около 2200 м. н.в. Съставена от няколко малки притока - Янчовска, Стара и Лева река. Пресича територията на резервата в красива долина, характерна с каменни реки, сипеи и върхове-грамади. Пресича изцяло селата Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Дължината и е около 12 км. В горното си течение, над село Бистрица образува водопад Самоковището, обявен за природна забележителност, а в долното, над Панчарево, в долината и са изградени няколко изкуствени водоскока, които поради своята височина придават допълнително очарование на района.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27 октомври 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" през 1936г. и "природен" през 2000г.
По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата."Бистришко бранище" (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО" - "Човекът и биосферата".
Торфеният резерват е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и връх Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
История
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо Градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост. Градища е имало и под вр. Сива грамада, над Ярема и на вр. Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце. Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най- стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.
Физикогеографска характеристика
Витоша е част от Планско-завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- тари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно - променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най-стара) е на 2000 - 2050мнв, втората на 1500 - 1600мнв и третата (най-млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.
От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.
Растителност и животински свят
За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.
Днес картината е друга. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.
Води
Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях- Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.
Река Бистрица извира от високите части на Витоша - между върховете Скопарник и Голям резен, в горната граница на Биосферен резерват Бистришко бранище от около 2200 м. н.в. Съставена от няколко малки притока - Янчовска, Стара и Лева река. Пресича територията на резервата в красива долина, характерна с каменни реки, сипеи и върхове-грамади. Пресича изцяло селата Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Дължината и е около 12 км. В горното си течение, над село Бистрица образува водопад Самоковището, обявен за природна забележителност, а в долното, над Панчарево, в долината и са изградени няколко изкуствени водоскока, които поради своята височина придават допълнително очарование на района.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 comments:
Post a Comment